Информация за породата
Далматинът е средно голяма гладкокосместа порода с работно и спортно потекло, подходяща за домашен любимец или за работно животно. Той е интелигентно куче, предано на собственика си, умерено войнствен, но не натрапчиво агресивен и приятен за съжителство. Неговият най-уникален отличителен белег – петната – са или черни, или кафеви. Той е чист по природа и ако изобщо отделя “миризма на куче”, тя е съвсем слаба.
Далматините са издръжлива порода и ежедневната грижа за тях не е свързана с много суетене. Те се чувстват най-добре в домашна среда и разбира се, не биха се чувствали добре, ако са оставени навън вързани или са пренебрегвани по някакъв друг начин. Те са порода, ориентирана към хората, и се наслаждават на обичта и вниманието на собствениците си. Ако представата ви за собствено куче се състои в това да го оставите навън през цялото време и да го погалвате веднъж на ден, когато го храните, не си купувайте Далматин! Също със своята къса козина те са склонни да бъдат чувствителни към прекалена горещина или студ. Далматините могат да живеят в почти всякакво жилище. Първата грижа на Далматина е да бъде със своите хора, независимо дали е в апартамент, къща, фамилно жилище или ферма, от значение е да получава правилно обучение и внимание.
Докато избирате своя Далматин: къде и какво да търсите Ако сте решили да си купите Далматинче, съветваме ви да разгледате колкото можете повече кучила, за да забележите разликите във външния вид и темперамента, които се наблюдават в породата. Изложбените кученца струват повече от тези, които са само за домашни любимци. Едно изложбено кученце също ще бъде ваш домашен любимец, но кученце с качество за домашен любимец няма да бъде подходящо за изложби и развъждане.
Темпераментът при Далматина като порода варира значително във всяко отношение. Вида темперамент, който вашият собствен Далматин проявява, е резултат от неговата генетична основа и неговото последващо обкръжение и отношението към него. Най-добър темперамент се проявява при средностатистическо кученце, което проявява естествено любопитство, може да стои в тълпа, без да проявява агресия или да се отдръпва, и което не се бори и не драска, когато го вдигнете. Макар че Далматинът е силно приспособимо куче, новият собственик трябва внимателно да обмисли каква ще е средата, в която кучето ще попадне в неговия или нейния дом, и какви биха били очакваните реакции на кучето на тази среда в дадената ситуация. Разбира се, обучението има голямо значение за това как кучето ще се държи сред хора, но изначалният темперамент и манталитет на кучето ще се промени малко с външно обучение, ако изобщо се промени. Един внимателен анализ на вашите конкретни желания и нужди ще ви доведе до избор на Далматина, който би ви подхождал най-добре и който при подходящи грижи би бил ваш идеален другар.
Предвид гореизложеното, трябва да ви е съвсем ясно, че е малко вероятно да намерите чистопородно кученце с добър темперамент в магазин за домашни любимци. Гледани като неодушевени стоки, те често имат физиологични и психически проблеми, които не биха могли да се излекуват.
След като веднъж вече сте избрали своето кученце, платили сте за него и сте получили документите от развъдчика, останалата част от неговото обучение зависи от вас. Възпитанието за елементарните неща може да започне веднага, но не забравяйте, че имате бебе в къщата си и можете да задържите вниманието му/й само за много кратко време. Да се приучи да ходи по нужда на определените места е първата команда “на дневен ред” и изключително много би помогнало да извеждате кучето си навън веднага след като се нахрани и след като се събуди от сън. Щом се изходи навън, го отрупайте с похвали. Не е препоръчително след това да го пускате да си играе, защото така ще забрави, че причината, поради която е излязъл, е на първо място да се облекчи. Вместо това го вкарайте вътре и там си поиграйте с него. Изведете го да си играе навън малко по-късно, като отделно събитие от излизането за облекчаване. Повечето кученца схващат много бързо и вие бихте могли да предположите кога то има нужда да излезе навън, ако го наблюдавате. Много кученца се въртят на пода в кръг с все по-намаляващ радиус; вашата работа е да го предусетите и да изведете кученцето. Когато схване идеята, то ще започне да отива до вратата, когато има нужда да излезе. Не забравяйте да го отрупвате с похвали, когато се изходи навън, дори и преди това да е препикал вкъщи, преди да го изведете. Похвалите за това, че е постъпил правилно, ще вкарат вашия Далматин “в релси” по-бързо, отколокото наказанията, когато е сгрешил.
Общи грижи Ежедневните грижи за Далматина отнемат малко време и усилия, но трябва да се полагат редовно, за да може той постоянно да се чувства и да изглежда по най-дбрия възможен начин. Далматинът по същество няма миризма и обикновено не е необходимо да се къпе повече от 3-4 пъти годишно, освен ако кучето не се напрашава и цапа често или ако има нужда от къпане с препарат, заради бълхи или кърлежи. Използвайте мек шампоан за кучета и се уверете, че изплаквате пяната добре от козината, защото иначе тя може да стане суха и да предизвика сърбеж. Пазете добре очите и ушите на кучето от влагата. Едно хубаво разресване със средно твърда четка за кучета, гребен или ръкавица всеки ден или през ден ще направи козината на вашия Далматин лъскава и ще помогне за намаляване на падането на косми. Подрязвайте ноктите му (само извитите заострени крайща) веднъж седмично, така че да не стават прекалено дълги и да му пречат при ходене. Проверявайте ушите му веднъж седмично. Ако видите секрет вътре или усетите силна миризма, почистете ушния канал с тампон, натопен в бебешко олио. Ако миризмата не изчезне или кучето клати глава и си чеше ушите, нека вашият ветеринар да ги провери за инфекция. Преглеждайте също и зъбите на вашия Далматин, да не би да страда от прекомерно натрупване на зъбен камък.
Освен казаното по-горе, вие трябва като цяло да наглеждате вашето куче, за да сте сигурни, че той е весел и щастлив, че не е нито много дебел, нито много слаб и че не е изял нещо вредно за него. Малките кученца са особено любопитни и подобно на човешките бебета, пъхат всичко в устата си.
Здравословни особености Както при всяка порода кучета, има някои неща, касаещи здравословни проблеми, с които трябва да сте наясно, когато избирате Далматин. Единият е вродената глухота. Тя се проявява при около 22% от Далматините, въпреки че често се раждат цели кучила без глухи кученца. Все пак, етичните развъдчици тестват кучилата си за увреждане на слуха с професионални средства при обучени специалисти, когато разполагат с такива средства.
Друга особеност, присъща на Далматина, е директното отделяне на пикочна киселина от бъбреците, без да се превръща във водноразтворима уреа. Това се дължи на вродени белези на породата, касаещи обмяната на веществата и не трябва да се бърка с бъбречната недостатъчност и/или инконтиненция, характерни за много породи при по-напреднала възраст. Най-тежките последици от отделянето на пикочна киселина (образуване на камъни в бъбреците/пикочния мехур, запушване на уретрата, отравяне на кръвта) се появяват при много малък процент от мъжките Далматини и рядко при женските.
Някои Далматини получават проблеми с кожата и козината, които обикновено се влошават през летните месеци. В някои случаи зачервяването, чесането и падането на козина могат да се отдадат на очевиден причинител като бълхи и кърлежи или алергия към ухапване от бълхи. Други Далматини могат да имат алергия към треви или прах, а някои вероятно просто имат хроничен дерматит. При тези видове чувствителност съществува тенденция за наследяване, така че когато си търсите кученце, е уместно да видите родителите на кучилото и да попитате за възможни кожни реакции в рода на кученцето.
Освен гореспоменатите Далматините нямат някакви значими проблеми, каквито се наблюдават при някои други породи, като например хип дисплазия, прогресивна атрофия на ретината, болестта на Вилебранд, луксация на пателата (колянното капаче). Те по принцип не са придирчиви към храната и не изискват скъпи добавки към обичайната им диета, за да ги поддържате във форма и в добър вид.
Обучение и социализация Изключително важно е да обучите своя Далматин да се държи като добър гражданин и добър съсед, независимо дали ще се заемете с тази работа вкъщи или ще се запишете в организиран курс за обучение. Препоръчваме ви да намерите добър курс за обучение във вашия район, така че де можете да се научите да се справяте правилно с кучето си и то да може да научи какво се очаква от него в обществото. Кучетата, които не са ръководени и направлявани, се превръщат в напаст за вас и всички останали.
Също толкова важно за доброто благоразположение и щастието на вашето куче е това, което развъдчиците наричат “социализация”. Това означава да изправяте вашето куче пред нови неща, нови хора и нови ситуации. Куче, което скърби в хотела за кучета и отказва да се храни, докато семейството е извън града, или куче, което ръмжи и се отдръпва назад от непознати, често е куче, което не е добре социализирано. Вземайте кучето си със себе си винаги, когато е възможно, особено докато е малко кученце. Разхождайте го на каишка в големи търговски центрове и позволявайте на непознати да го погалят. Заведете го на гарата или на летището и го привиквайте към шума и трафика от хора. Поставяйте го в колкото е възможно повече необичайни ситуации, за да сте сигурни, че няма да се свива и да се отдръпва в условия на стрес и че е самоуверен и вярва, че няма да позволите нищо да го нарани. Това е особено важно за изложбените кучета, защото едно самоуверено куче винаги ще има преднина пред едно страхливо, изплашено куче.
Ако възнамерявате да водите кучето си на изложби, трябва да посещавате курсове за ринг-дресура. Там ще се научите не само как правилно да поставяте кучето си в стойка и как да го представяте по време на движение пред съдията, но също и подходящия етикет за ринга, какво да облечете и как да подготвите кучето си.
По материали на Dalmatian Club of America. Превод: Милена Анастасова
