Ceasar di Serapeum

Да си купиш куче…8

Весела Коледа
Като се зададат празници и нещо почва да ме свива под лъжичката. Ама въобще не обичам суматохата и напрежението в организирането на празници. Но тъй като пък много обичам да празнувам, стоически издържам цялото натоварване.
Само миналата Коледа ще остави трайна следа в моите спомени и дори тази година Дядо Коледа, барабар със Снежанка стрийптизьорка да се яви пред мене, няма да предизвика такива емоции както тогава, когато….

- Муциии, тая година ще караме Коледа като едно голямо семейство, както си му е реда- с тая новина жената ме посреща на вратата и се хвърля на врата ми.
Такава подобна еуфория от страна на жената обикновено носи след себе си лоши новини, но аз вече бях претръпнал и се примирих, че и Мами ще е на Коледа в къщи.
Да, ама както казват старте и умни хора, има и по-лошо.
- Муциии, тая година и сестра ми ще празнува с нас, аааа, изненадааааа-сияe жената и трескаво бърше чашите за вино.
- А така, Марине, викам си аз, ей сега вече ако не си полудял, ще откачиш със сигурност.Само при мисълта за сестричката тръпки ме побиват. Въпросната „Сестричка” представляваше емоционалното копие на Мами и физическото на Боримечката.
Около 130 кг., с фигура на надрусан кечист и нрав на крокодил, това нещо щеше да присъства в моя дом заедно с отрочето си, което се роди преди 3 месеца за обща почуда на всички. А аз си мислех, че инвитрото е скъпо…
Нещата за мен загрубяха съвсем, когато ми беше категорично заповядано Бастилиус по никакъв начин да не се доближава до родилката и бебето, до Мами, до стаите, до коридора, до килера или казано иначе, никакъв достъп до жилището.
- Противното псе ще спи на терасата-тросна се жена ми, кво искаш , кака или мама да спят там, така ли?
Ха, викам си наум, да спят където искат ма, ама аз и без това няма го оставя да се приближи до тях. Хайде, аз с годините им посвикнах на физиономиите, ама какво е виновно клетото добиче да го стресирам още от малко. И тъй като от опит знам, че противореченето не води до нищо добро и се принудих да направя една импровизирана къща на Бастилиус на тераската, направих му навесче и го изнесох от стаята, въпреки тъжния му поглед.
- Разбери ме правилно, Бастич, това е само една вечер, после се връщаш. Нали знаеш какво стана миналия път, защо да те бият, а? Знаеш я каква е, все някога ще те издебне. За това постой тука и не шавай, а за да се успокоиш ще ти сипя мастика. Коледа е, и ти трябва да празнуваш.
Бастилиус отново ме погледна тъжно с онези големи вбажни очи, които радостно засияха при вида на бутилката и усетих, че е склонен да ми прости.
Вечерта седнахме на масата, аз естествено приятно си мълчах, докато жената, Боримечката и Мами се надпреварваха да плюят по мъжката част на планетата. Жената не пие, ама Мами и сестричката изпиха към половин кило мастика и в тях внезапно проговори музикалният гений. Мами изпя три пъти песента” Бяла роза” и два пъти „Край Босфора шум се вдига”, а БОримечката толкова се интусиазира, че изпя един след друг двата последни хита на Джина Стоева и на Амед. Кулминацията настъпи, когато я извикаха на бис и тя реши да се раздаде до край на публиката, като прояви желание да изпее песента качена на масата.
Въпреки моите протести обаче, Боримечката някак си се качи на масата , която за съжаление изтрая само до втория куплет и доброволно се предаде пред килограмте на систъра, който се сгромоляса така, както падна старата тухларна, кога я взривяваха.
Естествено, аз веднага бях обвинен, че не съм я хванал и моментално твърдението на жената беше подрепено изцяло от Мами с думите: Простак с простак!
В общата еуфория всички забравиха за малкото отроче и когато то нададе писък се постреснаха малко и хукнаха да го приспиват. Да , ама то още от малко приличаше изцяло на Боримечката /е , нямаше такива мустаци, ама все пак…/ и упорито отказа да заспива, като за по достоверно дигна тона с една октава. Аз се опитах да помогна с предложението да му дадат малко ракия и ще спи като звяр, но то единодушно беше отхвърлено. След като го оставиха на спалнята , с малко дондюркане от щерката, хлапето заспа, а змиярника се премести да клюкарства в кухнята.
Нещата взеха да утихват.
И по едно време алкохола си каза думата и мами взе да се прозява.
- Отивам да видя мойто слънчице и ще си лягам.
Жената и сестра и останаха да почистят масата, а Мами се запъти към спалнята. За мен настана времето за спокойствие и блажено се опънах на дивана, даже си пуснах и телевизора.
Да, ама не. Както се казва, няма пълно щастие.
Тъкмо казвах добър вечер на Ани Салич по БТВ и ужасяваш рев ме изстреля от дивана. Скачам и се понасям към спалнята, от където се чува пищене, лаене и рев на дете.
Влизам вътре , и ооо, света дево и други светии, какво виждат очите ми.
Мами стиснала Бастилиус с две ръце го гледа и пищи, Бастилиус си мисли, че си говорят и радостно лае, бебето катурнато на спалняте реве-въобще поредният армагедон. Бастилиус се отскубна от Мами и излетя като куршум от стаята, докато тя се опитваше да изтръгне дръжката на нощната лампа и да го пребие, жената влезе заедно с Боримечката и тогава стана страшно.
- Викам, аз нямам нищо общо, не ме гледай, малко плаче детето, ама сега ще заспи, опитвам се да запазя хладнокръвие и леко вдигам гарда преценявайки как ще ми посегне и вариантите за оцеляване.
- Ще ти избия зъбките от черепа, ако кучето е направило нещо на детето, ела, мами, ела, чедо да те видя.
Чедото вече беше заспало и аз тихичко се изнесох от стаята и почнах наново да сглобявам пъзели.
А то какво станало. Те оставили хлапето на спалнята вместо в кошчето. Аз, като съм излизал на терасата да пуша, съм забравил вратата отворена и Бастлиус, на когото явно му е станало студено се е вмъквал вътре. После е решил да си легне на спалнята и за да има място за него, лекичко е издърпал хлапето в единия край на леглото, а той се е сврял на неговото място на топличко.
Малко по-късно влиза мами и за да не събуди детето, не светва лампата, а само решава да го вземе в ръце и премести в кошчето . Е, вместо хлапето е докопала Бастилиус, който по принцип обича да го държат на ръце и с радост е приел подобна любезност. В един миг обаче, Мами светва нощната лампа и ооооооо, Божеее, изненада. Започват ревове, клетви и писъци и накрая пак аз съм виновен.
Жената отново ревна, Мами я успокояваше с думите: Аз ти казвах, ама ти…, а Боримечката изморена от ядене, песни, танци и емоции похъркваше блажено на спалнята.
Такива ми ти работи с това куче, ама и то душа носи и то иска на топло.