Ceasar di Serapeum

Пороци у Далматина

Тук съвсем накратно ще бъдат пояснени, някои от най-често срещаните или интересни пороци, заради които определено куче не отговаря на изискванията на стандарта на породата далматин. Тежеста на тези несъответствия прави притежаващите ги кучета нестандартни и следва същите категорично да бъдат изключени от развъждане. По правилника за развъдната дейност на НККДЕ кучетата носители на определените в стандарта за породата пороци категорично се изключват от развъдна дейност. В настоящата статия са използвани материали от http://www.dalmatian.ru като всеки един от описаните пороци е подходящо илюстриран.

Вродено петно: Най-разпространения порок в стандарта. То представлява голямо петно, няколко пъти по-голямо от обичайните за далматина, което е видно още при раждането на малкато кученце, от това идва и наименованието на този порок. По принцип кученцата се раждат чисто бели и петната започват да се появяват по-късно. Най-често вроденото петно е разположено на ухото или на главата на кучето. Срещат се и петна и на други места тялото. В кучилото може да има и няколко кученца с вродени петна. Понякога на вродено петно наподобява и сливане на няколко от обичайните петна. Това обаче е само но пръв поглед. Сливането на няколко петна не представлява вродено петно. Различията идват от това, че вроденото петно е абсолютно черно или кафяво, за разлика от сбора от близко разположени петна между, които има дори и само няколко бели косъма. На следващо място границата на вроденото петно е равна, за разлика от нормалните петна, които по правило имат неравни  и причузливи очертания. Трябва да се отбележи, че въпреки този порок родените кученца са като по правило напълно здрави, но те не са породисти, защото са извън утвърдения стандарт за породата. Тези кученца не следва да получат родославия и респективно не могат да се явяват на киноложки изложби. Те обаче стават прекрасни домашни любимци, като вроденото петно им придава интересен чар и обаяние. На снимките са показани само няколко варианта за илюстрация на този порок.

Сини очи: Синеокия далматин е много красиво куче, за съжалиние обаче гените на сините очи са комбинирани с гените на глухотата и риска да се родят едностранно или двустранно глухи кученца в поколението на синеоки родители нараства значително. За сравнение в системата на стандартите утвърдени от FCI сините очи се считат за порок като при това процента на родените глухи – едностранно и друстранно кученца е стабилен – 4-5 %. В стандартите на ACK за породата сините очи не са порок и процента на родените глухи кученца нараства до 25 %. Това по безспорен начин доказва правотата на недопускането в разплод на синеоките далматини.

Лимонета окраска: Прасковения цвят е свързан пряко с определени гени, които пречат на кафявия и черниа цвят да се появяват по тялото на далматина. При такова куче носът обичайно черен или кафяв, а петната по тялото са с друг цвят – риж, прасковен, лимонен. Понякога незаподнатите със стандарта могат да объркат кафяв далматин с такъв с прасковени петна, но определено има разлика и тя е видима и за това не е радно да се купува много светло кученце. За съжаление дори има случаи, когато такива далматини са обявени от продавачите за особенно редки и поради това скъпи представителни на породата. Кучетата с този порок не следва да бъдат допускани до разплод въпреки, че те са напълно здрави.

Трикольор: Като по правило това е рижо петно на кафяв или черен далматин. Мястото на разположение на такива петна са гърдите, краката – там където обичайно у кучета с подпал са разположени областите с по-светъл цвят. Този порок не е видим при раждането на кученцата и в ранната им възраст, когато се купуват малките кученца. Трябва да се знае, че от гледна точка на генетиката при далматина не е възможно появяването на трети цвят едновременно, доколкото гена отговорен за кафявия цвят е именно този ген, които не разрешава появяването на черната окраска. В този смисъл от гледна точка на генетиката на далматина е изключено появата и на черни и на кафяви петна едновременно. Въпреки това обаче на практика се срущат далматини имащи и трети цвят наред с основните два черно/бял и кафяво/бял.

Тигрови петна: Това е много рядко срещаш се порок. Петната на такъв далматин наподобяват тигровите по формата си – плоски рижо-черни или рижо-кафяви и са в противовес на стандартната равномерна окраска.